Прочетен: 1233 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2010 17:07
Винаги съм си задавала въпроса как е възможно за някого, който живее в чужбина, да запази идентичността си.
Как се предава през поколенията това, което те прави част от една етническа общност.
Очевидно - на първо място чрез родния език, възпитанието в семейството, спазването на традициите...
Веднага възниква другият въпрос - а нужно ли е това гигантско усилие да говориш на своя език, да бъдеш различен в един свят, който все повече се унифицира?
Оставям отговора на този въпрос на вас.
Първо искам да ви разкажа за едно наше пътуване през последните почивни дни на месец юни.
В Wisconsin, който е известен най-вече като Млечния Щат, защото произвежда млечните продукти на цяла Америка, има едно малко градче с 2111 човека население.
Нарича се Ню Гларус. В далечната 1845 година тук са дошли първите заселници от Гларус, Швейцария. И макар че равнинната местност на щата е много различна от планините в родината им, тези хора за повече от 150 години са успели да запазят огромна част от идентичността си.
И точно благодарение на това оцеляват.
В това градче, както в толкова много български селца и градове, поминъкът е малко.
И ако жителите му не бяха намерили друг начин да се изхранват, сега Ню Гларус щеше да представлява онази тъжна картина, в която се превърнаха китните някога селца в България.
Как живеят потомците на първите швейцарци, дошли тук преди век и половина?
Някои имат ферми, други са на държавна работа в пощата и местното училище (в което учат децата от среден и горен курс).
Има и един полицай :).
Но повечето хора се прехранват от туризма .
За мен беше огромен шок да видя поток туристи в едно място, което е пет пъти по-малко от Червен Бряг - със същия климат и същата природа.
Да речеш, че са се юрнали да почиват в Алпите,...а то - фермерска земя, малко хълмче накрая на града и малко дървета. И това е.
Нямат дори писти като нашите, и въпреки това са се изхитрили да ползват снега, който тук е обилен през зимата.
Т.е. направили са от това, което имат, целогодишен бизнес.
Как?
Фестивали.
През цялата година, почти всеки месец.
Полка фестивал; празници, посветени швейцарския ден на Независимостта; фестивал на Вилхелм Тел; на Хайди; на стрелците с лък; бирен Октоберфест; Коледни празници...
Плюс характерните за региона демонстрации - как се прави сирене, обаче по европейски методи от 1880 г...
А за зимата - каране на моторни шейни...
Някой е видял потенциал в градчето и е направил модерна бирена фабрика на хълма отсреща. Дори стените, ограждащи огромните машини, са стъклени, за да може туристите да гледат как се прави пивото. После пазаруват в магазина за сувенири и опитват различните видове бира.
Много често тук идват и посетители от Европа - от Скандинавските страни и Швейцария.
И най-интересното за мен - местните жители правят аматьорски театрални постановки, средствата от които отиват за стипендии на даровити деца от Ню Гларус.
Всъщност причината за нашето посещение беше такава - да посетим Фестивала на Хайди, който се провежда в края на юни. От 1965 г. досега в залата на местната гимназия деца и възрастни участват в пиеса по най-известното швейцарско литературно произведение за деца.
Някои от вас може би са гледали филма през 70-те.
И всичко това - и фестивалите; и моторните шейни; и бирената фабрика; и трите хотела; и ресторантите с швейцарски специалитети; и производството на сирене, шоколад, сладолед... - всичко това са работни места.
Чикаго е само на 2 часа и половина път. Но градчето не е обезлюдено, хората са намерили начин да запазят/създадат работни места и поминък за всички. Говорят и немски, и английски, дори имената на улиците са написани на двата езика.
Паметникът на първите заселници. На заден план - църквата, построена през 1900 г., и най-новoто семейство в града.
Хотел в типичния швейцарски стил
Цъфнали еделвайси пред Къщата за шоколад и сирене
Туристи. Не можах да се сдържа да не снимам точно тия коли с точно този цвят :)
18 нарисувани крави са поставени пред различни магазини и исторически сгради. Рисунките обикновено разказват за историята/предназначението на сградата. Тази крава е "облечена" в типичен швейцарски национален костюм:
Докато туристите чакат приготвянето на храната в най-стария хотел-ресторант, построен през 1853 г., могат да понаучат нещо за швейцарските кантони:
Забранено за моторни шейни...Особено през лятото :)
Машини в бирената фабрика. Нямат антикварна стойност :)
Пиесата за малкото швейцарско момиченце с добро сърце...
Оказва се, че да говориш на своя език всъщност може да бъде модерно, перспективно и дори - жизненоважно!
Английски език : Пряка и непряка реч / D...
Английски език : Съгласуване на временат...
2. Chochy
3. Clan
4. zaprehoda
5. Kunchev
6. Ianchefff
7. Lyudmil Stefanov
8. Pilcho
9. D.Dimitrov
10. Vesko Petrov
11. "Задочни репортажи от България"
12. Madame Rosa
13. Rumen Belchev
14. Bella